Черноморското крайбрежие е една от най-атрактивните територии на България. Ресурсите и дейностите, които са съсредоточени тук са от национално, регионално и местно значение.

Българското Черноморско крайбрежие включва части от Добруджанското плато, най-източните разклонения на Стара планина, Бургаската низина и източните склонове на Странджа планина. Тази ивица от националната територия е богата – качествени обработваеми земи, широколистни гори, открити са находища на черни каменни въглища, манган, медни руди, нерудни изкопаеми. Тук са локализирани и големи крайбрежни езера – Шабленско, Варненско, Поморийско, Атанасовско, Бургаско, долните течения на реките Батова, Камчия, Ахелой, Велека, Ропотамо.

Особено ценен ресурс е Черноморският бряг. Бреговата линия е с дължина 387 км, а общата площ на плажовете е около 16 000 дка. Почти цялата плажна ивица се използва за нуждите на туризма. В административно отношение тук попадат части от Варненска и Бургаска област, с общо 14 общини, различни една от друга по размер на територията, по брой на населението, по степен на урбанизираност, по икономическо и инфрасртуктурно развитие, с особено значение за националното развитие на градовете Варна и Бургас. Те са важни административни, икономически, транспортни и туристически центрове със силно влияние върху съседните общини.

Към 1996 г. по Българското Черноморско крайбрежие живеят 706 248 души, или 8,3% от населението на страната. От това население 83,8% живеят в градовете.

Инфраструктурата е добре развита. Път Е-86 е панорамен и се движи успоредно по бреговата ивица. Варна и Бургас са национални пристанища а Балчик, Несебър, Поморие, Созопол и Царево имат локално значение. Летища с международно значение има във Варна и Бургас.

Всяка от Черноморските общини има специфични особености.

Общината заема най-северните части от крайбрежието. Площта й е около 325км². Населението – 7500 души живее в град Шабла и още 15 населени места. Релефът е еднообразен, равнинен, на изток има широк излаз към Черно море. Дължината на морския бряг е около 38 км. По неговото протежение се намират около 20% от плажовете в България и 40% от плажовете във Варненска област. Крайбрежието се оценява като сериозен ресурс за бъдещо развитие на разнообразни форми туризъм. Брегът южно от гр. Шабла е скалист, а на север – нисък с редуващи се плажни ивици. Характерен елемент са дюните с площ 13 000 м².

Крайбрежната зона е екологически съхранена чак в дълбочина – 12 км и формира значителен туристически ресурс.

Общината е бедна на повърхностно течащи води. Има три естествени езера – Дуранколашко, Шабленско и Езерецко. Горите, които са добре съхранени се състоят предимно от лесозащитни пояси, в които има разнообразна фауна.

Водещи в икономиката на общината са селскостопанските функции – с преимуществено развитие на зърнени храни и зеленчуци. Основен подотрасъл на животновъдството е свиневъдството. Промишлеността – шивашка и електротехническа, е развита основно в общинския център. Туристическата дейност протича основно в курортните комплекси Крапец, Шабла, Дуранкулак. Туризмът може да се обогати с нови форми – аграрен, познавателен (трите езера) и подводен. Интересно е решението за включване на военния полигон като база за отдих на персонала.

Каварна е един от античните градове по нашето Черноморие. Община Каварна е разположена в северната част на крайбрежието. На изток и на юг е с широк излаз към Черно море. Брегът е разнообразен- клифов в съчетание с плажове и абразионни форми- пещери, клини и др. По площ е средно голяма- 480,6 км², релефът й е равнинен и равнинно-хълмист. Бедна е на повърхостно течащи води и на горска растителност. Има находища на черни каменни въглища.

В 21 населени места живеят 18640 души, които основно са концентрирани в общинския център. Действителният прираст е отрицателен, а възрастовата структура- влошена.

Промишлените предприятия са представени от секторите машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост и др., локализирани главно в общинския център.

Богатият ресурс земеделски земи е отредил на селското стопанство водещо място в икономиката. То ще продължи да се развива на основата на едри фирми и земеделски кооперации- специфични за Добруджанския регион. Структурната специализация ще се запази- основно зърнено-хлебни, фуражни и технически култури. Поради характерните летни засушавания най-ценни ще бъдат поливните площи- землищата на гр. Каварна и селата Раковски, Белгун, Иречек, Вранино и Видно. Животновъдството е развито по-слабо.

Основни туристически комплекси са “Русалка”, “Каварна”, “Карвуна”. Особено забележителни са резерватът “Калиакра” и историческите места “Яйлата” и “Чиракман”.

Общината е разположена в Добруджанското плато и е с равнинен релеф. Крайбрежната ивица е с дължина 18.5км. Ивицата в долината на река Батова е добър ресурс за развитие на туризма- 270 км² са обширните плажове. Значителна част от брега е подложена на абразия. Този процес в съчетание със свлачищата (вкл. и в чертите на гр. Балчик) изискват специфични грижи при усвояването и опазването на крайбрежието.

Общината е бедна на води, но разполага с енергийни и минерално-суровинни ресурси- манган, въглища.

В 22-те населени места живеят 21895 души. Демографското развитие е проблемно- застаряващо население, неблагоприятен естествен прираст. Водещи функции в икономиката имат промишлеността- рудодобив и машиностроене и селското стопанство- зърнопроизводство. Туризмът е характерен за крайбрежната част- курортите “Албена”, “Кранево”, “Тузлата”, вилни зони, селата Оброчище и Рогачево, основна част от горските ресурси, защитени природни територии, минерални извори, културно-историческо наследство.

В бъдеще акцентът се поставя на туристическата функция и активната природозащита. Формира се курортно-селищно образование от агломерационен тип, което изисква общо градоустройствено планиране в крайбрежната ивица. Реакционният капацитет на плажовете е 31200 души, а общият реакционен капацитет възлиза на 39000 души.

Разположена е северно от община Варна. Характеризира се с хълмисто платовиден релеф и площ от 472 км² . Излаз към Черно море има само в малък участък с дължина 4км. Плажната ивица е само 600м. Населението на общината е 18900 души, живее в 23 села, с тенденция за намаляване.

Водеща роля в икономиката има селското стопанство- зърнени култури, трайни насаждения (лозя), зеленчуци. Свиневъдството и птицевъдството са основни подотрасли на животновъдството.

Туристическата функция на общината е по-слабо изявена. Ограниченията и намаляващата икономическа активност на общината поставят задачата да се стимулира развитието на дейности, за които има естествени условия и ресурси. Насоките са две: усвояване на крайбрежието (макар и със сложна инжинерно-геоложка характеристика) и развитие на селското стопанство като алтернатива или ресурс на туризма. В териториалната организация на икономиката “изненади” не се очакват. Промишлеността ще остане характерна за центъра, а селското стопанство- за периферията (северозападния район).

В комуникационно отношение община Аксаково е с голяма контактна зона с община Варна, като използва транспортната схема на Белослав. В бъдещото й развитие значението на транспорта между общинските центрове ще нараства. За оси на активизиране на урбанизацията могат да се приемат два лъча, които излизат от центъра (пътните връзки са усложнени) и тръгват на северозапад и на изток към крайбрежието. По-интензивна в момента е зоната, оставаща обединена около центъра.

На територията на тази община е съсредоточено международното летище, обслужващо целия Варненски регион.

Тя е най-малката по територия черноморска община- само 89.7кв.км. Разположена е западно от община Варна. Обхваща части от Варненската низина и от Авренското плато. Бедна е на полезни изкопаеми. Водните й ресурси не са големи.

Селищната мрежа се състои от един град и четири села, в които живеят 12219 души. Само 45.9% от цялото население е икономически активно.

От отраслите на промишлеността са развити стъкларството и порцеланово-фаянсовата, кораборемонтната. Тук се намира и ТЕЦ-Варна. Селското стопанство е с растениевъдна насоченост и е слабо застъпено. Транспортните функции са свързани с дейността на смесения транспортен терминал- “фериботен комплекс”. Възможностите за развитие на туризъм са ограничени.

Бъдещото устройство на общината се предопределя от собственото й състояние и от участието й във функционалното развитие на взаимно перпендикулярните оси на икономическата концентрация и урбанизация- тази на агломерация Варна-Девня и на крайбрежието. В перспектива водещото значение на промишлеността ще се запази, но следва да се обнови чрез повишаване на експорта и оптимизиране на структурата и териториалната организация. По-голяма част от структуроопределящите предприятия създават екологични проблеми – ТЕЦ Варна, “Белосал” АД, Фериботния комплекс.

Перспективите за развитие на туризма налагат рационализиране на селското стопанство като сериозен негов тил. Идеята за създаване на свободна икономическа зона обаче поражда опасност за загуба на поземлени ресурси. Степента на урбанизация на общината е висока – фонд “Населени места и други урбанизирани територии” е 8482 дка или 9.1% от площта на общината (при среден за страната 4.9%).

Община Добрич е разположена в Южна Добруджа и в географско отношение принадлежи към Дунавската хълмиста равнина. Територията на общината е 2200 км², на която живеят 114500 жители. Основните отрасли от икономиката на страната, развиващи се в общината са: промишленост, транспорт, търговия и туризъм. На територията на общината се намират двете най-големи фирми за товарни превози – ЕООД “Специализирани превози” и ЕООД “Товарни превози”, с капацитетни възможности за обслужване на товарите в целия Добруджански регион. В града има 4 хотела с общ капацитет 520 легла, които поемат туристически поток. Заведенията за хранене и развлечения са над 500 и са достатъчни за обслужване на населението и гостите на града. Големите търговски предприятия “Търговия на едро” ЕООД, “Суперснаб” ЕООД, Горивни и строителни материали” ЕООД, както и множество стокови борси, обслужват търговията в града и региона. Тук се намират и основните дистрибутори за региона на селскостопанска техника, торове и препарати, семена и посадъчен материал.

Общината и региона са повлияни силно от развитието на гр. Варна – важен административен, индустриален, туристически и културен център. По площ е една от малките общини – 206 км². Включва Варненската низина, Варненското езеро с лимана и части от Франгенското и Авренското плато. Дължината на морския бряг е 32 км, а на плажната ивица – 16,8 км. Брегът е характерен и с поредица от акумулативни и абразионни форми, свлачищни ядра и зони. Антропогенното въздействие върху развитието на бреговата ивица е много силно.

Демографското развитие на общината е повлияно от гр.Варна, поради което тя е една от малкото общини с положителен естествен прираст. Населението е 307 394 души, от които 98% живеят в общинския център.

Водещи функции на икономиката са промишлените, транспортните и туристическите. Първите са представени от машиностроенето, хранително-вкусовата, електротехническата и електронната промишленост. При транспортните функции по-голяма тежест имат водния и железопътния транспорт, а автомобилния и въздушния са допълващи. Туризмът е развит съобразно природните дадености.

В крайбрежната защитена зона – от границата на община Аксаково на юг, попадат частта от вътрешните морски води, предназначени за водоползване за целите на туризма и лечението, до 200 м навътре в морето по дължина на бреговата линия, курортните комплекси “Златни пясъци”, “Чайка”, “Свети Константин и Елена”, резиденция “Евсиноград”, градските плажове “Варна-буните” и Варна-централен”; туристически пристани, яхтени пристанища, зони за отдих (“Прибой”) и за зелен туризъм (“Черноморец”), част от корабостроителния завод, частни лозя и летище “Чайка”.

Частта от акваторията по протежение на северния бряг на Варненското езеро включва акваторията на защитена местност “Казашко”.

В границите на 5 км зона за превантивна защита попадат Народен парк “Златни пясъци”, курортни гори, лесопарк и защитни гори, селскостопански земи, курортни комплекси и вилни зони.

Повсеместно са разпространени свлачищните процеси. Проблем за общината са абразията и срутищата. Източници на замърсяване са промишлеността, пристанищният комплекс, сухоземният и водният транспорт, недостатъчно обработените отпадни промишлени и битови води. Водите на Варненското езеро се замърсяват и от връзката си с Белославското езеро и Варненския залив.

Разположена е южната част на Черноморското крайбрежие на площ от 421км². Релефът е разнообразен – планински в северната част и равнинно-низинен по долината на р. Хаджийска. Бедна е на полезни изкопаеми. Горските ресурси са съсредоточени в Старопланинската част на общината. Бреговата й линия е сложно разчленена – Несебърския полуостров, нос “Акротирия”, нос “Рада”. Между тях са разположени няколко плажни ивици и лиани на реките Двойница, Вая, Хаджийска.

Населението на общината е 17405 души, съсредоточени в 14 населени места, от които два града – Несебър и Обзор.

Икономическото развитие протича основно под влияние на стопанския туризъм и отдиха предопределени от изключителната плажна ивица, една от най-големите в района на Черноморското крайбрежие – 139450 плажни места. Тази туристическа агломерация предлага 89000 легла с разчетени възможности за достигане до 119000. Развитието е насочено предимно към нос Мона, гр. Обзор и във вътрешността. Град Несебър е обявен за архитектурен паметник под егидата на ЮНЕСКО.

Селското и горското стопанство, строителството, са с допълващи икономически функции.

Туристическата инфраструктура е съсредоточена основно в курортния комплекс “Слънчев бряг”, курортните селища “Елените”, Обзор и с. Св. Влас.

Община Девня с център гр. Девня отстои на 28 км западно от гр. Варна и морето. Населението наброява около 10000 души. Девня е разположена в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Благоприятното географско и стратегическо положение са предпоставка общината да се развие като важен административен, търговско-занаятчийски и военен център. В Девня е изграден мощен индустриален комплекс с важно значение за националната икономика. На територията на община Девня се съсредоточват производствата на “Соди”, “Агрополихим”, “Полимери”, “ТЕЦ –Девня”, “Девня-цимент”, “Марцианопол”, “Заводски строежи” и “СМ”. Тук са пристанище Варна –Запад, “Девня автотранспорт”, АП. Гара. В сферата на търговията и услугите работят ПК “Девненски заводи” и много други фирми на територията на общината.

Разположена е южно от община Варна и Белослав, с територия от 374,5 км². Морският й излаз на изток на брега е около 10 км. Релефът й е равнинно-платовиден. Речната мрежа е представена от притоци на Провадийска река и р.Камчия. Бедна е на полезни изкопаеми. Горите й са със специално предназначение.

Демографското й развитие е сходно с това на останалите малки при черноморски общини. Населението, което е 8 633 души е с отрицателен естествен прираст и с възрастова структура сочеща застаряване. Селищната мрежа обхваща 18 села.

Пространствено в община Аврен се оформят три специфични зони:

• Зона за морски и ловен отдих и туризъм – общият рекреационен капацитет е за 16 000 посетители за плажната ивица и 13 000 за горите и ловното стопанство. Основни туристически ядра, разположени в зоната с ограничен режим на ползване са курортните комплекси “Камчия – север” и “Романтика”. Общата им площ от 720 дка ще нарасне до 950 дка.
• Зона за икономическо развитие – с преобладаваща насоченост към секторите агро земеделие и животновъдство. Очертава се като тилна зона, подпомагаща развитието на туризма в общината и региона. Промишлеността е слабо развита. Планът за развитие предвижда разширяване на промишлено-складовата зона около утаителното депо при с.Падина в близост до фериботния комплекс и товаро-разтоварната гара Синдел.
• Зона за горско стопанство – включваща зелени зони, курортни гори, ловни стопанства.

• железопътно трасе в посока Тръстиково – Синдел – Юнак;
• автомагистрала “Черно море”;
• първокласен път Е-87.

Водещо в икономиката на страната е селското стопанство. Структуриращи подотрасли са зърно производството и трайните насаждения. Промишлеността има подчинено значение – керамичен завод в с. Дъбравино. Туристическите функции са свързани с дейността на курортните комплекси “Камчия” и “Романтика”.

Общината е със значителен тил навътре в сушата и морският й излаз е само с 10.4 км дължина на брега. Релефът й е разнообразен низинно-долинен в поречието на р Камчия и планински – обхванати са части от Камчийската планина. Общата й площ е 487.1 км².

В общината живеят 20713 души. В резултат на влошаващо се естествено възпроизводство населението слабо намалява. Селищната мрежа включва 17 селища, някои от които се обезлюдяват.

Промишленото развитие на общината е свързано с дърводобивната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост. Важно място в икономиката има горското стопанство. Селското стопанство е с допълващи функции. Туристическите функции са предопределени от използването на богатото крайбрежие – 70% ивица от плажове с дюни, 5% скалист бряг и 25% - равни плажове.

Резерватът “Камчия” е природна забележителност.

Тя е една от най-силно развитите в икономическо отношение община от крайбрежието. Включва части от Бургаската низина. В крайбрежието й попадат лиманните езера Бургаско, Атанасовско и Мандренско. Бургаският залив е добре изразен – широчина 10-12 м и много подходящ за развитие на пристанищна дейност. Има находище на кафяви въглища. Абразията и свлачищата са с проявления в отделни зони по брега – кв. “Сарафово” и кв. “Росенец”.

Селищната мрежа включва два града – Бургас и Българово и 10 села. Демографското развитие е проблемно – влошаване на възрастовата структура на населението, спад в естественото възпроизводство и др. От цялото население на общината 214830 души – 92.6% е концентрирано в гр.Бургас. От активното население е заето 89%.

Водеща функция в икономиката на общината има промишлеността и транспорта. С най-голяма тежест са химическата и нефтопреработващата, хранително-вкусовата, електротехническата промишленост и машиностроенето.

Транспортната функция е свързана основно с дейността на пристанищен комплекс “Бургас” и с тиловата му сухоземна транспортна инфраструктура. Застъпен е и въздушният транспорт.

Град Бургас има районообразуващи функции. Той е добре развит социално-икономически и културен център – с изградени висши училища, здравни заведения, театри, спортни обекти.

Созопол е най-голямата по площ черноморска община – 784 км². Разположена е южно от Бургас. Релефът й е равнинен и хълмист. Широко отворена е към морето. Дължината на бреговата ивица е 51.2 км, а на пясъчните плажове – 17.1 км. Брегът е разнообразен. Плажните ивици се редуват със скални образувания. Срещат се и дюнни образувания в тила на плажовете “Алепу”, “Каваците” и “Герена”. Има находища на медни руди. Речната мрежа е добре развита. Горските ресурси са представени предимно от защитни и рекреационни гори.

Населението е 17 857 души, което живее в 19 селища. Наблюдава се тенденция към намаляване на жителите.

Икономическото развитие е свързано преимуществено с туризма, промишлеността и селското стопанство.Промишлеността е представена от малки и средни предприятия на хранително-вкусовата и дървопреработвателната промишленост, съсредоточени предимно в общинския център. Транспортните функции са свързани с автомобилния и морския транспорт.

Разположена е северно от община Бургас с площ 413.3 км². Релефът й е разнообразен – хълмисто-равнинен. Плажната ивица е развита почти по целия бряг. По-големи плажове са “Ахелой”, “Поморийска коса”, “Поморие” и др.

Броят на населението й е 27 516 души, с тенденция за намаляване.

Селищната мрежа обхваща 17 селища, от които 2 града – Поморие и Каблешково.

Икономическото развитие е свързано със сектора услуги-търговия. Промишлеността и селското стопанство са добре развити. В третичния сектор все по-голяма тежест добива развитието на частното предприемачество.Туристическата функция е съобразена с възможностите за използване на природните дадености – плажната ивица и лечебната кал на Поморийското езеро. Основни подотрасли на промишлеността са хранително-вкусовата (винарска, солодобивна, мелничарска), машиностроенето, шивашката промишленост. Селското стопанство е свързано с отглеждане на зърнени и на технически култури, лозя, зеленчуци и др.

Независимо от големия дял на земеделските земи (67% от общата територия) в икономиката на общината доминират отраслите, свързани със стопанския туризъм и санитаро – курортния отдих. Плажният потенциал е 33000 места. Предлага се стопанският туризъм да се ориентира към формата “семеен отдих” от средна и висока категория.

Бъдещото развитие на селското стопанство се насочва към специализация и икономическо обвързване с хранително-вкусовата промишленост.

Разположена е в централната част на крайбрежието, с площ от 162 км². Релефът й е хълмист и нископланински. Бреговата ивица е от пясъчни плажове и скалист бряг с обща дължина 11 км.Площта на пясъчната ивица е 105 – 110 км² . Рискови фактори по крайбрежието са абразията и свлачищата. Тук живеят само 3 411 души в 6 населени места.

Икономическото развитие на общината се базира на местните ресурси. Водещи отрасли са селското стопанство и туризма, а промишлеността има допълващи функции. В земеделието приоритет имат лозарството и зърно производството, а в животновъдството с превес е говедовъдството. Промишлените предприятия са малки и главно разположени в общинския център. Транспортът, като икономическа функция е слабо развит. В строеж е малко яхтено пристанище.

Туристическите функции са свързани с развитието на гр. Бяла като център за социален отдих – ученически лагери, с тенденции за изграждане на частни хотели в съчетание с активен отдих.

Разположена е в най-южната част на Българското Черноморско крайбрежие с обща площ – 681 км² и обща дължина на брега – 80 км. Релефът й е разнообразен – равнинен, хълмист и нископланински. Разкрити са находища на медни руди. Тук протичат няколко реки, по-значими от като са Велека, Ропотамо, Резовска. Горите са предимно широколистни.

Населението е 11 917 души, живеещо в 16 селища, от които три много малки града – Царево, Приморско и Ахтопол. Повечето села в Странджанската част се обезлюдяват.

Икономическото развитие е свързано с промишлеността – производство на малки плавателни съдове, дървопреработване, хранително-вкусова промишленост и селско стопанство – водещ подотрасъл е растениевъдството. Горскостопанската дейност се осъществява от 4 лесничейства. Туризмът е развит в Царево, Приморско и Ахтопол.

Разположена е в южната част на Бургаска област – Странджа планина. На юг територията на общината представлява част от Българо-Турската граница.

Общата площ от 798,5 км² отрежда трето място по площ на общината в Бургаска област. Релефът й е разнообразен – хълмисто-планински пресечен от долините и притоците на реките Велека, Младежка, Мечи дол. Теренът е сравнително безводен. Горите са предимно широколистни.

Населението е около 5500 души, които живеят основно в гр. Малко Търново и още 12 съставни села, 7 от които са кметства. Повечето села в странджанската част се обезлюдяват.

Икономическото развитие е свързано с промишлеността – дървопреработване и хранително-вкусова промишленост, селско стопанство с преобладаващо растениевъдство, търговия и лечебен туризъм.