Още от стари времена водите на Варненското езеро са се оттичали през плитката и криволичеща река на юг от градските стени. Наричана Дерза, Врана или Варна  тя е най-известна като река Девня. Оттук е минавал важен търговски и стратегически път и е логично предположението, че още от древността над нея е съществувал мост. Първи сигурни свидетелства обаче има едва от годините на Турското робство, от средата на XVIII век. Тогава на мястото на днешната Сточна гара, покрай южната част на крепостната стена на града, през реката е бил построен здрав каменен мост. Така и бил наречен - Таш кюпрю. Според братя Шкорпил на моста имало надпис на арабски език: "В 1174 година сполетя моста божие нещастие. Населението положи своето старание при граденето му". По християнския календар годината е била 1758, а нещастието - голамо наводнение, при което мостът пострадал тежко. А самият надпис ни показва, че той е бил построен на мястото на по-стар дървен или каменен мост.

Варна е била ключово място в Османската империята - от тук е минавал удобен път от Цариград за Влашко. Таш кюпрю бил на оживено място, до него имало стоянка за лодки, а имал и своето важно военно значение. Поради това на южния бряг на реката било иззидано специално укрепление - Таш кюпрю табия. Тя е съществувала още през 1828 година. През 1872 година през Варна минава унгарския пътешественик Феликс Каниц, който впечатлен от моста го увековечава в една от неговите гравюри.

След Освобождението настъпва време на промени и в градоустройството на Варна. Река Девня постепенно е пресушена и Таш кюпрю става излишен. През 1907 г. той е съборен, както и Таш кюпрю табия,  използвана напоследък като склад за газ. По същото време започнало прокопаването на нов канал между морето и езерото. Заблатените места на юг от Варна също изчезнали, защото нивото на езерото (досега то е било с 1.40 м по-високо) се изравнило с морското. Строителните работи завършили на 24 октомври 1908 г.

Поради липса на достатъчни средства за по-солидно съоръжение започнало монтирането на дървен понтонен мост, който да свърже двата бряга и продължи шосето между Варна и "Сес Севмес" (Аспарухово). Понтонът бил дълъг 50 м и широк 5.70 м.От двете страни на моста били каменните основи с по един голям неподвижен понтон. Посредата на канала имало подвижни платформи с дължина 23 м. Чрез система от лебедки и въжета тези подвижни части се отваряли към двата бряга на канала, но за възстановяване на движението след всичко това били необходими поне два часа. През 1927 г. мостът бил повдигнат на 2 м. над водата, и под него вече можели да минават и по големи съдове.

С времето движението по моста се увеличило, имало нужда и от прокарване на железопътна линия към южния индустриален квартал. Едва през май 1937 г. започнал строежа на модерен подвижен железен мост. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина. През ноември 1938 г. мостът бил завършен, скоро било готово и новото шосе за кв.Аспарухово. Наречен "Аспарухов", новият мост бил открит на 28 май 1939 г.

В началото на 1975 г. с моста става тежка авария - при преминаването си през канала, поради неправилно съпоставяне на размерите им, в него се блъска руски кораб. Налага се демонтирането му, и за да не спира движението са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. По този начин още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга.

А днешния Аспарухов мост е един от емблемите на града.